Градкото земеделие в София се “вижда” и “разбира” от общинската администрация през призмата на пет мита. Според нас тези митове пречат на ясното разбиране за това какви са някои от причините за градско земеделие и защо то би трябвало да се подкрепя на градско и национално ниво.

Първи мит: Градкото земеделие е преди всичко практикувано в западните държави (развитите европейски страни като Германия, Великобритания, Холандия);

Втори мит: Това е ново градско движение;

Трети мит: Засяга интересите само на малка група хора;

Четвърти мит: Практикува се като хоби предимно от заможни хора с цел развлечение или опазване на околната среда;

Пети мит: Ако градското земеделие се прави само с цел да се консумира от хората, които го практикуват, то то не засяга държавната или общинската администрация.

Връщност, чрез изследване на взаимовръзките между градското земеделие, правенето зимнина и осигуряването на енерия и отопление, проектът RESNEXUS е намерил доказателства, че:

Градското земеделие е традиционна практика за България и столицата й София. Благодарение на градското земеделие, хората са оцелявали по време на периоди на недостиг на храна по време на комунистическия режим, както и по време на кризите през преходните години. И това е начин за препитание за много хора в града.

Граското земеделие е много широкоразпространено и се практикува от голяма и разнообразна група хора, включително и такива принадлежащи към най-уязвимите групи на обществото като пенсионери, инвалиди, самотни родители, семейства с голям брой хора, както и работещите бедни – тези, които работят, но чиито доходи не им позволяват да покрият най-основните си нужди.

Затова вместо да се смята за хоби на шепа материално богати хора, градското земеделие трябва да се разбира като мрежа от взаимосвързани практики, като това да се прави зимнина или да се осигурява енерия и отопление.

Тези взаимовръзки са илюстрирани чрез думите на една от учасничките в изследването, Ф която е на 82 години:

Приготвям бурканите, за да мога да оползотворя един за един ден. Слагам всичко вътре – подправки, сол, оцет, и по този начин не се налага да добавям нищо допълнително в половинлитровия буркан, който ми е достатъчен за три ядения, а понякога го използвам за леко хапване. По този начин не се налага да включвам хладилника, а ако остане нещо, просто го изваждам на терасата, където е хладно. Но е много важно бурканите да бъдат стерилизирани и вакумирали. Трябва да се използва огън, за да се сварят на много висока температука след като са предварително измити. Може да се направи на печка на дърва. Това правя зимата. В противен сучай няма да мога да си платя сметката за ток.’ (Ф, 2018).

България има най- високия дял на хора живеещи в енергийна и топливна бедност измежду всички държави членки на ЕС – дял, който според някои проучвания достига над 60%. Граското земеделие и правенето на зимнина са две основни практики за справяне с енергийната и топливна бедност в града, която засяга значителен брой хора.

Взаимовръзките, които съществуват между трите практики, са по-директни, отявлен и забележим в случая на хората от уязвимите групи. За много от тях градското земеделие играе главна роля в оцеляването им. Правенето на зимнина е основен начин за разпределяне на ресурсите с цел да изтраят през цялата зима.

Много уязвими хора практикуват градско земеделие на лична земя/собственост, но бездомните или тези, които нямат достъп до подходяща земя, често трябва да избират между енергиините услуги – парно и топла вода, или храна. Например едно нахранване вместо душ или изпиране на дрехите.

В момента има само една общностна градина в София, която предлага възможност на уязвимите хора да практикуват градско земеделие в солидарност с останалите. През лятото на 2018 солидарната градина, която беше инициирана предходната зима, сега храни между 50 и 100 човека веднъж в седмицата чрез Солидарната кухня – инициатива на Храна Не Война. Посредстом правенето на зимнина, продуктите на градското земеделие могат да ‘пътуват’ на далеч и да повлияят на по-широка група от хора.

Запазването на Градско Земеделие в Дружба няма да засегне само градината или една хомогенна шепа хора. Това ще въздейства на много по-широко и дълбоко ниво отколото само върху тези, които обработват земята.

Това е единствената действаща и успешна практика в София , която предлага възможност за самопомощ и самодостатъчност, за взаимопомощ и съществени действия към екологична, социална и икономическа устойчивост.

Ако погледнем на градското земеделие като на един пакет от близкосвързани практики, ще успеем да разберем потенциала му и да развием начин на мислене, който надгражда върху съществуващите взаимовръзки, вместо да търсим изолирани едно от друго решения (например енергийно решение за енергиен проблем).

Затова е жизненоважно да се запази градкото земеделие в София и да се изгради работна мрежа с всички заинтересовани страни с цел разрастване на практиката.

Categories: Blog